Димо от ПИФ: Пловдив не само ражда личности, Пловдив не спира да консумира култура”

11.11.2009 г. 20:20 ч.

Васил Киризиев - News4000.bg

Има ли известни личности в България и ако има какво е да си Известен? Как се става Известен? Каква е мисията и отношението им към обществото? Зад тази малка дума Известен се крият хиляди лица покорили света с уникалността си, познанията си, действия и отношение към живота. Тази дума е толкова всеобхватна, че бивайки раздробена на парченца, ще загубим детайлно откъде сме тръгнали.  Затова търсейки да сглобят пъзела се събраха Литературен кръг ”Хармония”,  ”Интеракт” и Зелен Пловдив, Димо Стоянов от ПИФ, актрисата Искра Донова от Младежкия Театър. Те нищиха част от тайните на Едгар Алън По, Майкъл Джексън, Достоевски и известността в бизнес хотел „Пловдив”.

Димо откри дискусията и напомни, че известните хора не са онези минутковци, които се появяват по екрана за кратко и после изчезват, за да бъдат онези искуствени звезди, напомнящи на американския начин на живот и отхвърли тезата, че звезда, може да стане всеки, който се е показал по телевизията. Звезди са тези, които не спират да даравят това, което бог им е дал на околните,  онези, които правят  другите щастливи и неотлъчно следват мисията си. Всички се обединиха около мнението, че реалити предаванията са чисто и просто комедия и рекламна стретегия за правене на пари. Но има още нещо – България е доказана страна, която е време да спре да копира , а да работи сама в налагането на своите идеи, да се бори в утвърждаването на българското и да се труди , труди, труди. Останалото е плод на време, което едно нормално мислещо общество само ще отсее.

Ето кратка част от интервюто с Димо и Иска Донова:

- Какво е да си известен?
- Да не можеш да се качиш в трамвай, да си задължен да ходиш по партита, на които аз не ходя , и те пак ме задължават и аз пак не ходя. Да се опитваш, да продължаваш да правиш нещата, които можеш и трябва да правиш.

- Кое е най-положителното от това да си известен?

- В България нищо не е така ? Тук има една огромна машина за пари. Хубавите неща са свързани с това, че ти помагат много хора, въпреки че доста хора не са запознати с  това, какво правим в детайлност. В Шоуто на Канал 1 обаче не съм АЗ, Там нещата са по различни. В Пловдив за първи път нашправихме концерт след голяма пауза и най-хубавото беше, че цялата публика знаеше нашите текстове. На някои професията им е да са известни, а на други е да правят хляб. Няма разграничаване между тези неща. Всичко е труд, труд и много труд. Когато тези идеи секнат , секва и твоята известност, в което аз много вярвам. Чисто и просто ти ставаш едноневка.
Искра: Няма разлика в тетаъра. Излизаш на сцената и даваш всичко, което се иска от теб, което понякога е доста трудно, защото и ние сме хора и ние имаме проблеми.
Димо: Помня как през 98-ма на една сцена на големия Васил Найденов му съобщиха как губи много пари.  Казаха му го по мобифона, рекацията му бе „няма да стане”. Той хвърли слушалката и излезе  с усмивка на цената, даде всичко от себе си и беше блестящ. В реалния живот си един, на сцена си друг и никой не го интересува това, какво ти се случва зад сцената.

- В България признати ли сте?
Димо: Да, признати сме. Поне ние от ПИФ се опитваме да държим една ниша на театрална постановка на всяко наше излизане и сме много по-различни от останалите колеги.
Искра:  Много се радвам, когато публиката признава и творецът вижда това и в случая не се оплаква. защото после обидата рефлетира върху нея самата.

- Обществото помага ли на творците?
- Не, може би не много, освен ако не говорим за определни изяви и вие идвате да ги гледате на място. Тогава -  да, а не стоите пред телевзиора и се охкате и ахкате. Някой неща пред телевизята са манипулирани. Говоря за реалити предаванията .

- Коя е твоята любима личност?
Димо: Фен съм на Стинг, Металика, Пърл Джем. При мен е по - различно , защото от малък се занимавам с театър. Там имахме общество заедно с Мариус Куркински, Петър Антонов, Марта Вачкова, Невена и заедно разграничавахме добро от лошо, красиво от грозно и имахме по - различно виждане за нещата. С нетърпение чакахме часа, когато се събираме и обсъждахме нещата. Учил съм се от Фил Колинс на микрофонна техника. Реално преди нямаше откъде да се учим. Той ми е повлиял много.
Искра: За мен преломен момент в живота ми бе Франкенщайн и по смециално Мери Шели. Първо се запознах с биографията й и после прочетох книгата й.

- Какво се случва, когато влезете в магазина?
Димо: Аз определено не съм Слави Трифонов или Азис. Но преди да дойдем обсъждахме как ще се движа по улиците, защото ми взеха книжката наскоро – с големи очила, шал и т.н. Можех да се възползвам от това, че съм известен и да не ми я вземат, но не го направих. Наскоро се случи нещо в един магазин – „А вие не бяхте ли от онова шоу на Тончо Токмакчиев по Канала?  И отговорът ми беше – „Да, благодаря ви, че го гледате”. На всеки му харесва да му вземат интервю, но когато става прекалено често, понякога писва и се отговаря на примависта. Общо взето известните хора са нормални хора.

- Пловдив ражда ли известни личности ?
Димо: Лично за мен Пловдив е градът на хората на Изкуството. Не е като голямото Село София. Но за мен моят град е Варна. Винаги сме си говорили с групата, че Пловдив е Консуматор на културата, не само ражда личности, но и ги изцежда докрай.

- Всички сме възхитени от текстовете ви ?
Димо: Всички текстове ги пиша аз, измислям си думи понякога - както Вазов е измислил – синева. Наско ги редактира. А относно сценичното ни поведение: ние се настройваме всеки път различно спрямо публиката ни. Първо й благодарим затова, че тя е тук, че всичко това се е случило, че ни има, защото  ние сме симбиоза – публика и група. Така че в съответния случай реагирам и аз.