125 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

06.09.2010 г. 10:22 ч.

Петя Коленцова - News4000.bg

По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях.
 
Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. Тогава борбата придобива организационен характер с основаването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I.

От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на автора на „Записки по българските въстания” Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. В полза на съединението е привлечена опозиционната либерална партия. Установени са връзки с висши офецери от Източнорумелийската милиция като капитан Райчо Николов, капитан Сава Муткуров, майор Данаил Николаев.

Княз Александър I уверява, че ще подкрепи действията на БТЦРК. 
Първоначално е решено Съединението да се обяви в средата на септември, но започналите големи демонстрации и бунтове в някои големи градове налагат  неговото ускоряване.  Още на 2 септември представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, от където повеждат бунтовнически групи към Пловдив, поставени под командването на майор Данаил Николаев.
 
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски. То се състои от представители на двете политически партии в Областта /Либерална и Народна/, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК и това трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело. Малко по-късно княз Александър I възлага управлението на Комисарството в Южна България. Обявена е обща мобилизация.

След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия. Съединението получава международно признание.

След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.